Желязното правило – Част II
Скоро след като д-р Хамер направи своите открития публично достояние в началото на 80-те години, едно „ново заболяване” беше открито. То беше наречено ХИВ/СПИН и се превърна в епидемия сред гей общността в световен план.
За да разберем наистина как това се случи, и как то много прилича на това, което се случва сега по света, ще направя едно сравнение.
Това, което се случва сега, е фактически повторение на това, което се случваше през 80-те, но в много по-голям мащаб.
Основният играч
През 1984 г. д-р Антъни Фауци (Anthony Fauci) стана председател на НИАИЗ – Национален Институт по Алергия и Инфекциозни Заболявания в САЩ (на англ. NIAID, бел.пр.). Негова квалификация са инфекциозните заболявания и имунологията. От януари 2020 г. той е един от водещите съветници на президента Тръмп по CV-19 „пандемията”.
Фауци беше и човекът, който обяви ХИВ епидемията през 1984 г.
Моля спомнете си и че по това време д-р Хамер предизвикваше доста раздвижване в медицинските среди на Европа и всеки знаеше за неговото откритие.
Тестване за вируси
Тъй като ХИВ вирусът беше само едно подозрение и досега никога не е бил изолиран, да, правилно чухте, едно подозрение като COVID-19 вируса, който също никога не е бил изолиран, обратно на това, което някои изследователи казват, трябваше да се изнамери тест, за да се види дали някой не е бил заразен.
Методът за тестване на ХИВ в действителност беше патентован ПРЕДИ обявяването на една ХИВ епидемия в гей общността. Наречен е Елиза тест, може да приема много форми и се използва за откриване на различни заболявания, така че не е много специализиран, тъй като може да бъде модифициран.
Тази форма на тестване както и всички други не могат да засекат вирус, нито пък са ефикасни в идентифицирането на каквото и да било конкретно заболяване. Тя е печално известна с фалшивите положителни резултати, точно като настоящите методи за тестване на COVID-19.
От самото начало стана очевидно, че резултатите може да се променят от лаборатория в лаборатория, от седмица за седмица, от месец за месец и т.н. Всъщност това е ненадеждно, но е много ефикасно, за да застраши живота на някого, който дава положителен тест за ХИВ.
Моля, спомнете си, ако нещо НЕ е било изолирано и идентифицирано, как въобще е възможно да има точен метод за тестване?
Тестване за COVID-19
Досущ като тестващите методи за ХИВ, тестовете за COVID-19 също бяха патентовани, и в този случай много преди да бъде обявена каквато и да била „пандемия”. Съществуващите тестови комплекти бяха вече произведени през 2019 г., готови в изчакване да бъдат изпратени на Китай веднага след като обявят пандемия.
По същество, когато някой се тества за CV-19, имаме същия вид фалшиви положителни резултати, въпреки това хората са окуражавани да се тестват, дори и ако нямат никакви симптоми и се чувстват напълно добре.
Същото се случи и през 80-те по време на т.нар. ХИВ епидемия. На хората, които подозираха, че са били „инфектирани”, им се казваше да се тестват, ако резултатът беше положителен им се съобщаваше, че имат „заразен” ХИВ, за който се предполагаше, че се предава по сексуален път чрез кръв или сперма.
Тестващият метод за CV-19 е наречен ПСР (Полимеразна верижна реакция, на англ. PCR, Polymeraise Chain Reaction, бел.пр.), това е тест, разработен от Кери Мълис през 1984 г. (Kary Mullis, 1944-2019, бел.пр.). Самият Мълис е казал, че той НЕ трябва да се използва за диагностициране на „инфекциозни заболявания”. В действителност той изнамира този тест, за да види дали с него е възможно да се диагностицира ракът на белите дробове.
Той е заявил, че тестващият метод е отворен за грешки, които може да се случат в самото начало на процедурата, когато се взима пробата. Той е смятал, че по време на вземане на пробата е напълно възможно да не се свали вирус, а по-вероятно едно „несъотносимо парченце от отломки”, въпреки всичко, това е методът използван за определяне наличието на корона вирус.
Обаче през 80-те това стана ефективен метод за диагностика на присъствието или отсъствието на алерген, което е много сходно с Елиза теста.
Екзозомите
Екзозомът, открит преди 30 години, е дребна частица, която е изградена от мембрана, съдържаща белтъци и генетичен материал. Нейното описание е точно същото като „частиците”, които се виждат под микроскоп и на които е поставен етикета вируси.
Следователно, възможно ли е, това да са „отломките”, които Кери Мълис е смятал, че минават за вирус?
Очевидно екзозомите се произвеждат от нашите собствени клетки и не са от външен източник. Те имат способността да изяждат токсини и всъщност предпазват клетките. Те не могат да се предават от човек на човек.
Екзозомите се отделят, когато нашите клетки са отровени, на пример чрез грипна ваксинация, прием на антибиотици и когато изпитваме всякакъв стрес, предизвикан от страх. Те също се произвеждат, когато сме изложени на постоянни необичайни нива на електромагнитни полета (ЕМП)!
Нека си признаем, че повечето от нас са изложени на обкръжаващи ЕМП денонощно, в зависимост от това колко време прекарват на безжичните устройства, пред телевизора или близо до големи съоръжения, които генерират такива енергийни полета, би било напълно нормално един ПСР тест да хваща тези екзозоми и поради неговата ненадеждност да дава фалшиви положителни резултати.
Лечението за ХИВ
Като резултат от това, че са положително тествани за ХИВ, много бяха окуражавани да преминат на един мощен препарат, АЗТ (азидотимидин, преименуван на Зидовудин, на англ. съотв. Azidothymidine, Zidovudine, бел.пр.), който беше наличен от 60-те години като лечение срещу рак. Всъщност, това е химиотерапевтичен препарат, който беше силно токсичен. Ваксина никога не се появи, и до ден днешен, 36 години по-късно, все още няма ваксина за ХИВ.
За нещастие, страхът беше толкова усилен, че хората бяха готови да опитат всичко, за да удължат живота си.
Този препарат АЗТ се приложи бързо и върху пациенти с диагноза ХИВ, без предварителни тестове, обикновено ръководени от АХЛ (Администрацията по храни и лекарства в САЩ, FDA, бел.пр.). Той беше наличен в рамките на месеци, докато при другите препарати това отнема до 10 години тестване преди да станат масово достъпни. По същество, ХИВ беше третиран по същия начин, по който ракът беше третиран 20 години по-рано.
Тъй като смъртността скочи няколко месеца след като пациентите бяха поставени на това „изпитание на лекарство”, за това не беше обвинен цитотоксина (химиотерапевтичния препарат), а вместо това вината беше хвърлена върху компрометираната имунна система на пациента вследствие на ХИВ. Все пак това е СПИН (Синдром на Придобита Имунна Недостатъчност, бел.пр.).
Ваксина за COVID-19
Точно сега същото се случва и с т.нар. пандемия. Бързо се движим към създаването на ваксини с надеждата да имаме налична за всеки човек на планетата в следващите 5 месеца без НИКАКВИ изпитания, просто въз основа на „спешност”, предизвикана от шепа хора, които се случиха същите хора, които оркестрираха и ХИВ „епидемията”.
Това е изключително опасно, като се знае, че съставките на ваксините са силно токсични. Обаче тази тема е за друга публикация, защото е толкова обширна и политически украсена, без да споменаваме физическите последствия върху човека и живота, такъв, какъвто го познаваме.