COVID-19 Част I
През последния месец получих безкрайни имейли със запитване каква е тази COVID-19 „пандемия”, така си помислих, че може би е добра идея да пиша в блога по темата, отколкото да обяснявам каква е позицията на ГНМ (Германска Нова Медицина, бел.пр.) по този въпрос на всеки, който го задава.
Благодарение на приятел, който ми изпрати някои интернет връзки, за това което се случваше в Ухан, град с население повече от 11 милиона човека, в началото на февруари, които ми помогнаха да разбера политическия климат в района, който може да е бил отговорен за „страха от агресия”, който е засегнал хиляди хора и след това е бил разрешен приблизително по същото време.
За тези от вас, които наскоро са попаднали на работата на д-р Хамер, но знаят, че някои състояния се случват по време на лечебната фаза на конфликт, това е такава изява.
Конфлитът
По същество, когато хора имат страх от агресия срещу себе си или свои любими хора, те влизат във „висока тревога” или ситуация „бий се или бягай”. При мъжете наричаме това конфликт на „териториален страх”, включващ агресия отвън, а при жените това се отнася повече за тяхното „гнездо”, което считат за вътрешна територия. Д-р Хамер описва тази реакция в мъжкото царство като отговор на опита да се защити своята среда от външни сили, докато женската реакция предимно има връзка с уверението, че гнездото е защитено.
Точно по време на тази ситуация „бий се или бягай” бронхиалната лигавица започва да улцерира (да се разранява, изтънява, бел.пр.). От биологична гл. т. това е значимо, защото този процес позволява на кислорода да постъпва в белите дробове в по-големи количества чрез това улцерирано разширяване на тъканта (прохода на бронхите, бел.пр.), за да се подпомогне необходимият отговор „бий се или бягай”.
Какво се случва физически?
Този „страх от агресия” може да продължи седмици или месеци, а при някои случаи – и години, така че, когато разрешаването на конфликта се постигне, улцерираната бронхиална тъкан започва да се възстановява, което създава възпаление в бронхите и грипоподобните симптоми започват.
При повечето случаи става въпрос за треска, но в този случай треската не е от микробна активност, а вследствие на това, че бронхите са „свързани” към сензорния кортекс в главния мозък, където треските са част от лечебния процес при повечето състояния, контролирани от тази част на мозъка.
Заедно с треската има отпадналост, която също е част от лечебната фаза на повечето състояния. След това, разбира се, имаме мускулни болки и страдания, които в ГНМ отдаваме на отговора „бий се или бягай”, „трябва да се изнесем от тук, за да спасим себе си”, което не са успели да постигнат в момента на конфликтния шок.
С други думи, мускулните болки и страдания са резултат на „само-обезценяване”, аспект на конфликтния сценарий. След това, разбира се, започва кашлицата, което означава, че пълната лечебна/възстановителна фаза е в ход за бронхите.
Първата седмица обикновено е най-тежка, което в зависимост от това какво друго се случва в човека, може да продължи и през втората седмица, преди треската и мускулните болки и страдания да утихнат.
Пневмония
Мнозинството от тези респираторни (дихателни, бел.пр.) фази на лечение нормално продължават максимум 3-4 седмици преди симптомите да изчезнат. Обаче, ако имаме друг активен конфликт, който засяга бъбречните събирателни каналчета, който представлява механизъм за оцеляване, включващ задържането на течност, белите дробове започват да се пълнят с течност точно по време на тази лечебна фаза на бронхите, които пренасят кислород в белите дробове. Това е, което причинява пневмония.
Бъбречните събирателни каналчета ще задържат телесна течност в отговор на „заплаха за съществуването”. Тази реакция е механизъм за оцеляване, защото ние се нуждаем от вода, за да оцелеем. Може да минем без храна две седмици, но без вода се дехидратираме (обезводняваме, бел.пр.) много бързо, така че в ситуация като тази нашите тела задържат това, което вече е постъпило в тях.
В ГНМ бъбречните събирателни каналчета реагират на конфликт на изоставяне/изолация, конфликт на бежанеца и екзистенциален конфликт, така че винаги е важно да проумеем конфликта, свързан с бъбреците, за да се предпазим от усложняващия фактор, който създава една по-предизвикателна лечебна фаза.
Този конфликт може да предхожда или може да започне с поставена диагноза на всяко „живото-застрашаващо” заболяване, което в този случай е възможността да имаш корона вирус.
Сигнал, че бъбречните събирателни каналчета са в „режим на оцеляване” е суха уста, жажда и нуждата да пием, колкото се може повече.
Проблемът с това е, че когато сме в лечебна фаза, допълнителната течност ще отиде точно в тази част от тялото, която преживява лечението. В дихателната лечебна фаза, белите дробове се пълнят с течност. Това е, което е наречено пневмония.
Разбирам, че това, което описвам, звучи сложно, но в действителност е доста просто. Факт е, че всяко респираторно възпаление, което е компрометирано от конфликтна активност на бъбречните събирателни каналчета, ще се представи като пневмония.
Обаче стандартната медицина, особено, когато се появява внезапно при само 10 човека в коя да е общност, ще я нарече епидемия и ще набеди вирус, който стандартната медицина е ръководена да вярва, че е причината за тези респираторни прояви.
Когато се появява при стотици или хиляди хора в една страна или глобално, се нарича пандемия.
Как се диагностицира вируса?
Преди да стигнем до там е нужно да обясня, че вирусите в действителност никога не са били наблюдавани под електронен микроскоп, нито пък са били изолирани или фотографирани.
Тъй като тази „система на вярване” е много трудно да се пречупи и никога не е била поставена под въпрос от някой, който изучава медицина, била тя стандартна или алтернативна, трябва да се отнеса към работата на д-р Щефан Ланка, вирусолог и биолог от Германия, който действително откри първият и единствен вирус, който успешно визуализира под микроскоп. Обаче той е забелязан в морски водорасли, не в човек или животно. Това, което е по-важно, е неговото откритие, че морските водорасли и вирусът имат „здравословна” връзка и не е имало никакви разрушителни или токсични реакции между двете същества.
Д-р Ланка също спечели безпрецедентен съдебен спор в Федералния Съд в Германия преди 4 години, където е било заявено от съдията след като е видял всички съществуващи научни аргументи, които са осигурени от д-р Ланка, че вирусът на Морбили никога не е било доказано, че съществува.
Като учен д-р Ланка беше толкова убеден във факта, че Морбили вирусът не съществува, че предложи 100 000 евро на всеки, който докаже обратното. В последствие той беше отведен в съда от студент по медицина, който твърдеше, че д-р Ланка не разполага с никакви доказателства за това, което казва и му дължи 100 000 евро. Разбира се, делото стигна до съд и д-р Ланка спечели. (по-подробно от д-р Ланка за съдебния процес, теорията за „вирусите” и развитието на медицината – тук, бел.пр.)
Това повдига въпроса, какво показват тези изображения, ако те не са вируси. Мнозинството изображения както в медицинските книги, така и в Интернет са КГИ (компютърно генерирани изображения, на англ. CGI,бел. пр.), това е особено вярно, ако са оцветени. Все пак, в наши дни технологията е намерила начин да добавя цветове на снимка, получена с електронен микроскоп (която изначално е черно бяла, бел.пр.). Въпреки всичко, не е това, което се казва, че изобразява, независимо дали е оцветена или черно бяла.
Тези изображения са много убедителни, особено, ако им е поставен етикета Хепатит, Полио, Морбили, ХИВ и т.н., но при по-близко изследване, никога не е било заявено, че картинките, които ни се показват, са в действителност вируси, въпреки това, те са етикирани като такива, за да ни доведат да повярваме, че те са отговорни за едно „състояние”, което се предполага, че е резултат от действието на вирус.
Какво е това, което виждат под електронен микроскоп?
Тъй като вирус никога не е бил забелязан под електронен микроскоп, е трябвало да се изнамери методология, за да се „извлекат” веществата, които по общо мнение са резултат от вирусна активност.
Нека използваме като пример Полио, който по общо мнение е бил първият вирус идентифициран и след това заснет под електронен микроскоп. Това, което ни се показва, са всъщност „изкуствени частици”, което включва сложен процес по всмукване на неутрална маса през много фин филтър във вакуум, която след това е фотографирана. Това не е нещо, което в действителност се забелязва в кръвта или в тъканна проба!
Тази форма на изследване е силно замърсена и въпреки това е приета и публикувана в научната общност. Въпросът е защо? Има ли план?